| Безсъници | |
| Седя и гледам във монитора, а той безмълвен в мрака свети. Тихо е във стаята, и в мене тихо е, и тъмно е. Попивам тъмнината и отпускам се, а тя понася ме където и е хрумнало.Тихо е във мен, студено тихо. Попивам тишината, и отпускам се, а тя се свива на кълбо във мене. И като котка мачка с лапички,и тиха е, студено тиха. Безмълвен се отправям някъде, където и да е, все тая.Притихнал и изстинал в тъмното, мечтая утрото. | |
| Публикувано от Иво в четвъртък 02 октомври 2008 - 22:46:35 - Коментари0 |   |
| Ден следващ ... | |
| ...! Ден следващ ... | |
| Публикувано от Иво в четвъртък 02 октомври 2008 - 10:56:37 - Коментари0 | |
| Пак е утро ... | ||
| ||
| Публикувано от Иво в четвъртък 02 октомври 2008 - 07:38:22 - Коментари0 | |
| Имало едно време ... | |
| ... което обичало да се разхожда по покривите. Но един ден ... - Зандъъъър, -проплака тъничко гласче - а пък вятърът ми открадна хвърчилото. И наистина, в небето щастливо летеше хвърчилото, доволно да бъде на свобода. Тук е момента да вмъкнем, че Зандър е вече голям. На цели осем години и се казва дори Алекзандър Владистаф! Но е мъничко уплашен, понеже след два пръста годините ще свършат. За това пък си има онова тъничко гласче, което му е обещало, че когато това стане, ще му помага със своите пръстчета, за да не свършат годините много бързо! А гласчето е на Анабел която точно сега беше много притеснена, понеже вятърът, нали си е палав, мина наблизо и се заигра с мъничкото и хвърчило със сините пеперуди на него. Но духна толкова силно, че мъничката и ръчица изпусна конеца, и хвърчилото отлетя много високо. И ето, не след дълго вятърът се заигра с листата на едно дърво и отнесе хвърчилото зад покрива на съседната къща. Хвърчилото изведнъж се уплаши, защото спря да вижда двора, а с него спря да вижда и Анабел, която също спря да го вижда и се уплаши и тя изтича да се гушне до Зандър. Той точно в този момент беше спрял да чете книжката с приказки която Баба му подари и се взираше в клоните на дървото под което седеше. - Какво ще правим сега Зандър? - уплашено попита Анабел - то е самичко там някъде, и сигурно е много уплашено?! Нали ще го намериш Зандър?! Ще го намериш нали? Зандър погледна мило мъничкото момиченце и се усмихна. - Ще го намеря Анабел! | |
| Публикувано от Иво в сряда 17 септември 2008 - 00:05:02 - Коментари0 | |
| Имало едно време, което .... | |
| .... което си седяло на покрива и с удоволствие наблюдавало небето, птиците, котаракът на съседите, играта на двете дечица, дървото в двора, клоните на дървото в двора, листата върху тези клони, хвърчилото между листата, .... .... "Какво всъщност прави това хвърчило там?" - запита се времето - Кхъъм Господинееееее! - !? - Мммм, Господинеее, исках да ви попитам, дали не виждате в онези клони едно хвърчило? - Мисля че виждам ъгълът на нещо!? - А дали ще ви бъде трудно да го достигнете от там? - Мисля, че бих могъл! Готово, за това хвърчило ли ме попитахте?! - Да Господине, много ви благодаря - каза Зандър и донесе стълбата на татко, за да слезе Господинът от покрива. Когато слезе, той подаде хвърчилото на Анабел, която щастлива го взе в ръце. После подаде ръка на Алекдандър и учтиво се представи: - Моето име е Господин Тайм, млади човече! А с кого имам честта да се запозная?! - Името ми е Алекзандър Владистаф, Господине, а това е Анабел! - Зандър е много мил Господине, той ще порастне като вас! Господин Тайм се усмихна, погали Анабел по косите, подаде ръка на Алекзандър, сбогува се и пое надолу по улицата. - Несъмнено млада госпожице, несъмнено! - усмихна се Господин Тайм! Послеслов: И понеже днешният ден свърши, и е време всички да се мушнат бързо в леглата, ще добавя, чо това няма да е последната ни среща с Господин Тайм, нито с Анабел и Алекзандър. С тях ще се срещнем в едно време, което ... Лека нощ и сладки сънища  | |
| Публикувано от Иво в сряда 17 септември 2008 - 00:02:58 - Коментари0 | |
за сайта